РЕФЕРАТ

 ТЕМА:  

ПРЕГОВОРИТЕ МЕЖДУ АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И ЧЕС ЗА ЗАКУПУВАНЕТО НА ТЕЦ ВАРНА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изпълнител: ххххххххххххххххххх

 

 

София, 2006 година

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

                                                           Стр

1. ПРИВАТИЗАЦИЯТА В Р БЪЛГАРИЯ	2
2. ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ СДЕЛКИ ПО ГОДИНИ ЗА ПЕРИОДА 1993 - 2004 ГОДИНА	4
3. ПРЕГОВОРИ МЕЖДУ АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И CEZ a.s. ЗА ЗАКУПУВАНЕТО НА ТЕЦ „ВАРНА” ЕАД	6
ЗАКЛЮЧЕНИЕ	15
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ	16
ПРИЛОЖЕНИЯ	17

 

1. ПРИВАТИЗАЦИЯТА В Р БЪЛГАРИЯ

 

Процесът на приватизация в България е свързан пряко с реабилитирането на частно-предприемаческата дейност като естествена среда за изграждане на пазарната икономика. Раздържавяването на практика започва след приемането на закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) през 1992 г. Със Закона се създава Агенцията за приватизация (АП), която е държавния орган,  компетентен за приватизацията на големите държавни предприятия,  докато малките и средни предприятия се раздържавяват от отрасловите министерства.

Основна задача на АП е привличането на български и чуждестранни инвеститори, които да преструктурират и управляват активно приватизираните предприятия, като така допринасят за приключването на структурната реформа и реализацията на устойчив икономически растеж на българската икономика.

По този Закон след приключването на приватизационния процес държавата запазва контролираща и регулираща функция и съдейства на новите собственици за изработването на ясно регламентирана законова рамка, улесняваща пазарните функции на икономическите субекти.

Самата приватизация трябва да се извършва в следните направления: касова приватизация на държавните предприятия; касова приватизация на общинската собственост; масова приватизация. 

1.1. Определяне на метод за приватизация

През март 2002 година 39  Народно събрание прие изцяло нова нормативна уредба - Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), в който е заложена философията на приватизационния процес в Република България. Целта на този закон е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.

С приемането му бяха определени и основните методи за продажба на държавни активи:

1.     публичен конкурс и търг,

2.     приватизация през Българската фондова борса – София,

3.      централизиран публичен търг.

Законът за приватизация и следприватизационен контрол регламентира възможните методи за приватизационни продажби. За всеки конкретен обект от ресурса се определя и прилага най-подходящия метод за приватизация.

Предвижда се методът публично оповестен конкурс да се използва при продажбата на около 30% от мажоритарните пакети. Това са дружества, чиято процедура се подготвя от стратегия и когато освен цената условие за избор на купувач са и поемане на задължения за извършване на инвестиции, поддържане на определено ниво на трудова заетост, изплащане на задължения на дружеството и други.

Широко ще се прилага методът публичен търг като приватизационна техника за продажбата на по-голяма част от мажоритарните пакети и обособените части, тъй като при него процедурата е облекчена, протича с по-висока скорост и прозрачност, достига се по-добра продажна цена.

За продажбата на миноритарни пакети ще се използват предимно методите централизирани публични търгове и неприсъствени публични търгове. Агенцията за приватизация ще продължи да възлага на регулирания пазар на ценни книжа чрез договор техническото изпълнение на централизирани публични търгове по чл.32, ал.1, т.4 и на неприсъствени публични търгове по чл.32, ал.2, т.1 от ЗПСК. Чрез използване на възможностите на търговската система на “Българска фондова борса – София” АД за продажбата на пакети от акции и дялове се постига: концентрация на търсенето и предлагането; публичност на извършваните сделки; равнопоставеност на участниците в процеса на търговия; пълна автоматизация на търговията; възможност за Агенцията за приватизация с една процедура да осъществи продажбата на десетки пакети от акции/дялове, а инвеститорите да участват по едно и също време в търг за избраните от тях пакети от акции/дялове, както и да правят инвестиционни портфейли. Създаденият единен регистър позволява лесно администриране, сигурност и бърз достъп до информация за издадените компенсаторни инструменти.

 

1.2. Основни функции на АП

Съпътстващата нормативна уредба определя основните принципи и правила, по които трябва да се извършва приватизацията в Република България. АП е единственият държавен орган, който продава държавни активи и осъществява изпълнението на правителствената политика за приватизация.

Основни функции:

1.      Определяне на Годишен план за работа на АП;

2.      Подготовката на държавните предприятия за продажба;

3.      Определяне на срокове за приватизация на наличния ресурс;

4.      Изготвяне на съпътстващата процеса документация;

5.      Определянето на метод за продажба;

6.      Извършване на активна маркетингова дейност;

7.      Изработване на ясни правила за приватизацията на всеки отделен обект;

8.      Поддържане на Публичен регистър за сключените сделки;

9.      Информиране на обществеността за хода на приватизационния процес.

Отрасловите министерства запазват ролята си на приципал и представител на държавата, като собственик на предприятията.

Философията на приватизацията предвижда изработването на стратегии за структуроопределящите за българската икономика предприятия. Задължителните за държавата изисквания и условия ще се определят от представители на отрасловите министерства и АП, членове на специално създадени за приватизацията на дружествата работни групи.

Целта на този закон е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.

Приоритетите на приватизационната политика са:

·        бърза продажба на нераздържавените предприятия

·        прозрачност и публичност на приватизационните процедури

·        преструктуриране и приватизация на естествените монополи.

 

 

2. ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ СДЕЛКИ ПО ГОДИНИ ЗА ПЕРИОДА 1993 - 2004 ГОДИНА

 

2.1. Финансовият резултат от приватизационните сделки в страната по данни на НСИ и АП е представен в табл. 1 и фиг.1.

 

Таблица 1

ПРЯК И ОБЩ ФИНАНСОВ ЕФЕКТ ОТ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ СДЕЛКИ ПО ГОДИНИ ЗА ПЕРИОДА 1993 - 2004 ГОДИНА

(Милиони левове)

 

Години   Показатели	1993	1994	1995	1996	1997	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004	Общо
Договорени плащания	1.22	7.82	7.64	51.11	951.20	991.31	1 206.07	829.20	384.17	347.06	459.04	2 049.87	7 286.72
Поети задължения	0.35	1.79	3.87	46.82	56.88	78.19	928.80	99.73	6.43	68.89	2.29	136.91	1 430.95
Изплатени задължения	0.42	3.02	0.72	3.91	1.17	0	0.96	0	0	0	0	0	10.20
Пряк финансов ефект	1.99	12.63	12.22	101.84	1 009.25	1 070.50	2 135.84	928.93	390.60	415.95	461.33	2 186.78	8 727.87
Договорени инвестиции	1.63	10.94	10.20	34.58	1 449.52	649.77	2 540.16	317.20	76.86	93.39	23.76	785.08	5 993.11
Общ финансов ефект	3.62	23.57	22.42	136.42	2 458.77	1 720.27	4 676.00	1 246.13	467.46	509.34	485.09	2 971.86	14 721.00

 

Фиг. 1. Структура на финансовите параметри на сключени приватизационни
сделки на държавни предприятия през периода 01.01.1993 - 31.12.2004 година

 

2.2. Сключени сделки за приватизация по икономически дейности

Сключените 5 186 приватизационни сделки за периода 01.01.1993- 31.01.2004 г. се разпределят по икономически дейности както следва: Промишленост 1625, Търговия- 1170, Земеделие и гори- 618, Туризъм- 522, Строителство- 520, Транспорт- 384, Енергетика- 182, Култура- 55, Здравеопазване- 52, Отбрана- 47 и други- 11 (Фиг. 2).

Фиг. 2. Разпределение на сключените сделки от органите по чл. 3 от ЗППДОП
по икономически дейности за периода 01.01.1993 - 31.12.2004 година

 

2.3. Приходи от приватизацията

Приходите от приватизацията за целия разглеждан период възлизат общо на
4 969 928 хил. лв., от които 1 797 884 хил. лв. (36.2%) в брой. Останалите 3 172 044 хил. лв. (63.8%) са във вид на други платежни инструменти (държавни облигации, компенсаторни записи, инвестиционни и компенсационни бонове). Около 65.0% от приходите са от приватизационни сделки реализирани от Агенцията за приватизация. 

 

2.4. Изводи

А) Предпочитани начини за продажба на държавната собственост са: след проведени конкурси- 1093 сделки (37.9% от общо 2 882 сделки за цели предприятия за периода 1993- 2004 г.) след проведени преки преговори - 1075 (37.3%) и чрез търгове - 22.5%. Незначителен (2.2%) е делът на другите форми за реализиране на приватизацията.

Б) Основни купувачи на раздържавените предприятия са български физически или юридически лица – 2 432 с относителен дял 47%, работнически мениджърски дружества – 1 436 или 27.8% от общия брой. Следват купувачите по чл. 35, ал. 1, т.2 от ЗППДОП - 11.9%, купувачите по чл. 35, ал. 1, т.1 от ЗППДОП - 10.2% и чуждестранни купувачи - 3.8%.

В) Работническо-мениджърската приватизация е реализирана най-вече в Министерството на икономиката.

Г) Чуждестранните купувачи са най-много (99) в АП и най-малко (1) в Министерството на транспорта и съобщенията.

Д) С цел осигуряване изпълнението на поетите от купувачите ангажименти в приватизационните договори е необходимо от страна на Агенцията за след приватизационен контрол да се засили дейността най-вече по отношение на следеното на договорените инвестиции и откриване на нови работни места.

Е) Отрицателно влияние върху хода на раздържавяването оказват някои съществуващи неясноти относно структурата на капиталовото участие и заявените претенции от частни лица, кооперации или общини към активите на определени стопански обекти. Отблъскващо въздействие върху чуждите инвеститори има и съществуващата корупция сред някои от факторите, които управляват и реализират приватизационния процес в страната.

Сериозните поправки в приватизационния закон, които бяха направени по време на мандата на правителството на СДС, целящи между другото ограничаване на съдебния контрол над приватизационния процес, не помогнаха да се изпълнят дадените обещания за напълно завършване на приватизацията до края на 2002 година. Голяма компания като "Булгартабак" АД е продавана два пъти, но и досега си е държавна, при това във все по-лошо състояние, а "БТК" АД е продадена със скандали и обвинения. Обещаните бързи инвестиции и създаване на конкурентна среда все още са само пожелания. Останаха неприети стратегиите за приватизация на Български морски флот (БМФ), на Вазовските машиностроителни заводи  - Сопот, на "Кинтекс" и други. Над 100 дружества са вкарани в "забранителния" списък по неясни критерии. Изостава приватизацията на електропроизводството, електропреносът, газоснабдяването, В и К, и железопътния транспорт.

 

3. ПРЕГОВОРИ МЕЖДУ АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И CEZ a.s. ЗА ЗАКУПУВАНЕТО НА ТЕЦ „ВАРНА” ЕАД

 

3.1. Хроналогия на  раздържавяването в енергийния сектор

2001 г.

През ноември 2001 г. се приема правителствената програма за раздържавяването на държавните предприятия  през 2002 г, която определя чрез Агенцията за приватизация да се  продава 40 дружества само с одобрение на Министерския съвет. Сред тях са „Булгартабак", ВМЗ-Сопот, речният и морският флот, „Бояна филм", всичките 21 държавни топлофикации, 7-те електроразпределителни дружества, брикетната фабрика в Гълъбово, четири ТЕЦ и други.

2002 г.

Продажбата на държавните предприятия от енергийния сектор се оказва деликатна тема за АП. През декември 2002 г. Съветът за икономическа политика, в който влизат всички икономически министри, разгледа въпроса за приватизацията в енергетиката. АП, съгласно одобрението на МС искаше да продава 14 ТЕЦ-а и топлофикации на фондовата борса, но Министерството на енергетиката и енергийните ресурси се обяви против този метод. Според решенията на Съвета за икономическа политика повечето енергийни дружества ще се продават на търгове и конкурси, а досегашният метод - приватизация на фондовата борса, за ТЕЦ-овете и топлофикациите се отменя.

На Заседанието на Съвета за икономическа политика министърът на енергетиката Милко Ковачев представя доклад, за продажбата на държавните предприятия от енергийния. В доклада нито един от методите - търг, конкурс или борса, не е отречен. Но за сега идеята  за защита на интересите чрез аукционите на борсата все още не е приемлива за държавата.

Агенцията за приватизация и енергийното министерство изготвят съвместен доклад за предстоящата приватизация на дружествата от енергийния сектор. Целта е преди продажбата да има хоризонтална координация между министерствата, тъй като търговските дружествата в България във всички отрасли са така структурирани, че не са в компетенциите само на един министър. Обсъждат се ангажиментите, които купувачите трябва да поемат във връзка с опазването на околната среда. Целта е всяко министерство да погледне на въпроса от собствената си гледна точка и по този начин да се определи единната позиция на държавата при продажбата на дружествата от енергетиката.

От своя страна Агенцията за приватизация е агент по продажбите, тя трябва само да направи сделката така, че да е най-ефективна за държавата.

Например:  Необходимо е при старта на процедурата за избор на консултант за ТЕЦ-овете да се изчистят проблеми, които са изцяло от компетентността на министъра на транспорта, свързани с пристанищните съоръжения, които използват централите Русе и Варна.

Участниците в заседанието решиха Агенцията, съгласувано с министерствата на енергетиката и на икономиката, да открие конкурс за консултант, за да подготви приватизацията на ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе".

Решава се да се търси международен консултант, който да изработи стратегия за приватизация на трите ТЕЦ-а, съобразена с особеностите на сектора. Ползвайки международния си опит при продажбата на подобни мощности, отчитайки екологичните ангажименти, начините за снабдяване с въглища и регулацията на пазара, очакванияна са  той да предложи разумна стратегия, която се да приложим при продажбата на дружествата. Процедурите няма да тръгнат едновременно. За някои от топлофикациите на този етап все още няма разработени правни анализи, оценки и меморандуми.

 

3.2. Приватизацията на ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Русе"

 

Януари 2004 г.

През януари 2004 г. от енергийното министерство изпращат на АП подробен план с препоръчителни мерки, срокове и методи за продажба на топлофикациите. Агенцията не се съобразява  с него и обяви, че ще продава дружествата на фондовата борса. Опасенията на енергийното министерството са свързани със задължения по гарантирани от държавата кредити и са общественозначими, а при покупка чрез борсата бъдещият собственик не поема следприватизационни ангажименти.

От АП твърдят, че предприятията са специфични и новите собственици не биха могли да сменят предмета им на дейност.

30 април 2004 г.

Съветът за икономическа политика към Министерски съвет одобри внесения, от Агенция за приватизация и МЕЕР, доклад за предстоящата приватизация на дружествата от енергийния сектор- “ТЕЦ Бобов Дол” ЕАД, с. Големо село, “ТЕЦ Варна” ЕАД, с. Езерово и “Топлофикация Русе” ЕАД, Русе.

На 17 май 2004 г. Агенция за приватизация обяви конкурс за избор на консултант при приватизацията на трите ТЕЦ-а;